Poruka - Branka Vojinović Jegdić

Poruka

Sa ruba čaše

Otima se uzdah

Dok prelivamo s vinom

Ostatke ljubavi,

Tvoju ravnodušnost

I moju zabludu,

Nazdravljaš

Čašom olakšanja

Ćutim i pretačem

Očajanje.

Znam,

Malo je vremena

Ostalo za moja nadanja

Bliži se dno flaše

I raskrsnica

Koja te odvodi

U druga snivanja,

Ovdje i onako

Nećeš ispuniti

Svoja očekivanja,

Okolo se provlači

Monotonija

Koja ubija.

Ja ću krenuti nasumice

(svi su putevi

bez tebe isti)

Jer više neću znati

Kako da razlikujem

Suze od kiše

I svitanja od sumraka.

Uz posledni gutljaj

Šapućem zatvornih očiju:

Da li bi druga flaša

Promijenila smjer

Tvojih koraka?

Branka Vojinović Jegdić

                 *

 БРАНКА ВОИНОВИЧ Ð™ЕГДИЧ

(Подгорица, Черна гора)

ПОСЛАНИЕ

От рÑŠба на чашата

изтрÑŠгва се вÑŠздишка,

докато преливаме с вино

останките на лÑŽбовта,

твоята равнодушност

и моята заблуда.

Вдигаш наздравица

с чашата на облекчението,

мÑŠлча и премятам

отчаянието.

Знам,

малко време остана

за моите надежди,

дÑŠното на бутилката се приближава,

както и крÑŠстопÑŠтят,

който те отвежда

в други сÑŠнища,

тук, така или иначе,

няма да ти се сбÑŠднат

очакванията,

наоколо се влачи

монотонността,

която убива.

Аз ще трÑŠгна напосоки

(всички пÑŠтища

без теб са едни и същи),

че вече няма как да умея

сÑŠлзите от дÑŠжда да различавам,

и зората от залеза.

С последната глÑŠтка

шептя с очи затворени:

дали друга бутилка

би сменила посоката

на твоите стÑŠпки?

Бранка Војиновић Јегдић

Награда ,,Горчиво вино“ - Мелнишки вечери на поезията 2019